Мицел за италиански бял трюфел – Tuber Мagnatum
Избор на дървесни видове
Подходящи приемници за отглеждане на бял трюфел са Лешник (Corylus avellana), Цер (Quercus cerris), Каменен дъб (Quercus ilex), Зимен дъб (Quercus petraea), Бял Дъб (Quercus pubescens), Обикновен дъб (Quercus robur), Дребнолистна липа (Tilia cordata), Едролистна липа (Tilia platyphyllos), Култивирана липа (Tilia x europaea), Бяла топола (Pupulus alba), Черна топола (Pupulus nigra), Трепетлика (Pupulus tremula), Бяла върба (Salix alba), Козя върба (Salix caprea).
Подходящо място за отглеждане
Дървесното покритие трябва да е около 50%, храстовидното – оскъдно или напълно липсващо, тревното от 20% до 70%. Вътрешните зони са по-благоприятни, защото влажността на почвата е поддържана по-постоянна от режима на валежите, които са по-обилни над високите места отколкото по крайбрежните зони.
Въпреки, че изложението няма особена важност, били са наблюдавани много добри реколти от терени изложени на североизток.
Продължителните периоди на суша са много вредни за белия трюфел както и за растителните видове негови приемници, принадлежащи към континенталната флора. Най-подходящи места за отглеждане на трюфели са малките долинки защитени от вятър, където е по-трудно бързото просъхване на почвата и понижаване на температурата.
От гледна точка на надморската височина не е препоръчително да се надвишава 700 метра.
Почва
Изключителна важност има pH на почвата, то трябва да е между 6,8 и 8,0. Що се отнася до органични субстанции, препоръчително е тяхното отсъствие. Подходяща е рехава почва с въздушно съдържание 50-60% от обема, богата на варовик.
Накратко, трябва да се създаде правилно съотношение между условия на терена, химичен състав, влажност на почвата и атмосферни условия:
- Рехава почва съставена от глинесто-варовити скали, не много мека
- Надморска височина, която да не надвишава 700 метра
- Наличие на влага в горните слоеве на почвата дори и през сухите летни месеци
- Наличие на варовик в почвата и по възможност изобилие на калий
- Минимално количество на азот и фосфор в почвата
- Наличие на желязо в почвата – над 100 ppm
- Близост до водоизточник
- Възможност за изкуствено напояване
- Стойност на pH между 6,8 и 8,0 – оптимално 7,5
- Оскъдно присъствие на органични субстанции
- Умерен наклон на терена предвиден за отглеждане – около 15%
- Североизточно изложение на склона
- Никакви заблатени участъци и застояли води, които са много вредни
- Наличност на основните дървесни видове - приемници
Важна забележка: Информацията ни е предоставена от култиватори с опит. Индивидуалните разлики в култивацията могат да повлияят сериозно на резултатите.
